Преди седмица трябваше да замина за командировка във Воронеж. Докато си опаковах багажа за пътуването, приятелите ми се надпреварваха с мен да се запознаят с кучето кенгуру, обект на безброй видеа и мемета. Не бях съвсем сигурен, че ще се срещнем, но обещах да следя отблизо.
След като пристигнах във Воронеж, веднага се заех с работа и, разбира се, не мислех за кучето. След като всички важни срещи и преговори приключиха, реших да се разходя из града, да се полюбувам на местните забележителности и да купя сувенири за приятелите си.
И изведнъж видях пред себе си подозрително познато куче. Вървеше на четири крака, както обикновено, но външният ѝ вид много напомняше на кенгуру. Реших да изчакам стопанина ѝ да пресече пътя и да видя какво ще се случи по-нататък.
Няколко минути по-късно собственичката на кучето се обърна към пешеходната пътека и аз замръзнах в очакване, но кучето стоеше спокойно на четири крака. Мислейки, че не е тя, щях да подмина, но веднага щом светна зелено, животното започна да лае и да дърпа каишката си. След това се изправи на задните си крака и доста бързо подскачаше през пешеходната пътека. Собственичката не даваше никакви команди, а просто вървеше и се усмихваше мило на хората наоколо, които, разбира се, забелязаха и разпознаха популярното куче кенгуру.
Настигнах момичето и я попитах дали мога да се снимам с нейния невероятен домашен любимец. След това се заговорихме и момичето ми каза, че Фидел обича хората, е игрив и привързан. Стопанката му, Татяна Малцева, не знае защо се държи така на пешеходната пътека; очевидно просто обича да пресича улицата по този начин.
Татяна ми разказа много тъжната история на Фидел. Първоначално е планирала да си вземе немска овчарка и почти е сключила сделка с развъдник - те ѝ предлагат кученце с ваксинации и паспорт. Но няколко дни по-късно тя вижда обява онлайн за кученце - смесица между хъски и акита. Цената е 7000 рубли. На 1 януари Таня отива да го вземе. Въпреки че в обявата няма снимка на кученцето, тя е сигурна, че то е човекът, когото иска.
Жената извадила мокър, отчаяно скърцащ вързоп от мръсна раница и казала, че кученцето се чувства малко зле. Татяна завела мъника в клиниката, където лекарите ѝ казали, че кученцето има 50/50 шанс за оцеляване. В продължение на две седмици Таня отчаяно се борила за живота на Фидел – инжектирала му витамини, елиминирала паразити и лекувала рахита му. Кученцето пораснало силно и започнало да се възстановява, но на пет месеца се наложило да се подложи на операция. След това стопанинът му останал до него, буквално го издърпвайки от ръба на смъртта. Сега той е напълно здрав, бодър, весел и много общителен.
Когато попитах за името на кучето, Таня ми каза, че всички в семейството ѝ са очаровани от Куба, а баба ѝ дори е посещавала страната по съветско време. Така че изборът на име за кученцето беше безпроблемен от самото начало.
