Нашата котка е красавица. Бяла, с жълти очи - истинска маргаритка. Това е името на цветето, което ѝ дадохме - Ромашка. Момичето ни порасна и беше време да помислим за младоженец. Всички обожаваме котенца. Но без мъжки котарак, уви, не можем да имаме желаното потомство.
Съпругът ми се пошегува, че не е толкова придирчив към младоженеца на собствената си дъщеря, колкото към потенциалните ухажори на нашата котка. Тя е малко диво момиче и е трудно да се каже как ще протече сватовството: не всеки би се разбирал с такава дива жена. Прекарахме дълго време в избор и накрая се спряхме на един красив британски джентълмен на име Лука. Той беше толкова спокоен, с израз на всеобща тъга на лицето. Възхищавахме му се по Skype. Изглеждаше здрав и документите му бяха наред. А собствениците му хвалеха, казваха колко красиви са котенцата на Лука, че има цяла опашка за тях. Казваха, че пеел такива серенади на избраниците си, такива романси! Ухажвал момичетата си толкова добре, че било като Казанова и Ромео в едно! Или по-скоро лицето му.
Не сме голям фен на романтичните истории. Но може би Ромашка ще се побърка по мюзикъла „Лукаша“? Трябва да дадем шанс на британеца. Това решихме и поканихме младоженеца в къщата.
В уречения час потенциалните любовници бяха представени и заключени в една стая. Комфорт и интимност, така да се каже.
Ромашка веднага разкри непреклонната си природа. Как ръмжеше, плюеше и проклинаше флегматичния Лука, сякаш беше най-големият ѝ враг. С такова отношение Ромашка имаше всички шансове да си остане стара мома. Цялата надежда беше в Лука и богатия му опит като съблазнител. Бъдещият съпруг, след като се възхити на ядосаната булка, започна да хленчи жално и с гадна интонация. После смени тона си, но това не намали гадостта в гласа му. Очевидно това беше известната романтика, с която женкарят покори други котки. Други, но не и тази. Ромашка се възмути още повече. Тя изсумтя, съскаше, очите ѝ пламтяха!
Лука се взираше в ядосаната ярост, след което бавно се отправи към ъгъла, където стоеше котешката тоалетна. Извихме вратове – какво ли беше намислил? Гостът небрежно се покатери в котешката тоалетна, подуши всичко, след което бавно си свърши работата и внимателно я зарови. Бяхме онемели. Какво беше това? Презрителен жест към булката? Нов начин на ухажване? Някакъв новомодерен британски трик?
Лука се надяваше на мило отношение, но след като Ромашка посегна на тоалетната ѝ, тя полудя. Беше много по-дребна от Лука, иначе щеше да го нападне. Вместо това, тя виеше като банши. По-късно съседите попитаха кой е измъчвал котката.
Така че, нито любов, нито дори приятелство се развиха между нашите домашни любимци. Беше неуспешна среща. Надявам се всички участници да имат повече късмет следващия път.
