Дивите котки са истинско съкровище на природата. Сред тях има редки и малко проучени видове, чийто начин на живот и характер са практически неизвестни. Учените обаче са успели да разкрият някои интересни факти за навиците на тези котки.
Ягуарунди
Тази малка дива котка е родом от Централна и Южна Америка, като предпочита да обитава сухи или тропически гори, пасища, езерни брегове, блата и савани. Дължината на тялото ѝ не надвишава 80 см, височината в раменете ѝ достига само 35 см, а теглото ѝ може да достигне до 10 кг. Ягуарундитата са подобни на външния вид на куковите или виверовите.
Въпреки че е доста трудно да се срещне този потаен член на семейство котки в дивата природа, учените са успели да открият няколко интересни факта за него:
- води дневен начин на живот, пикът на лова настъпва през горещия обяд;
- движи се главно по сушата, но може да плува или да се катери по дърветата;
- храни се с дребни бозайници, птици, риби, малки влечуги и жаби;
- води самотен начин на живот, намирайки партньор само по време на размножителния период.
Интересно е също, че ягуарундито проявява уникално поведение при лов, невиждано при други котки. Животното се изправя на задните си крака и остава замръзнало в това положение за продължителни периоди, дебнейки плячката си и чакайки подходящия момент за нападение.
Кодов код
Чилийската котка (кодкод, гуиня) е малко проучен обитател на валдивските гори. Тя обитава западна Аржентина и южна и централна част на Чили. Местните жители имат много ужасяващи легенди, свързани с този хищник. Според една от тях, кододът е вампир, хранещ се с кръвта на живи същества. Това заключение за малкия агресор не е случайно. При преглед на жертвите по вратовете им се виждали две малки рани, наподобяващи ухапвания от прилеп. Учените обаче са измислили свое собствено обяснение за този факт. Те смятат, че това е необичайният метод на кодода да се справя с плячка, по-голяма от самия него.
По външен вид чилийската котка е най-малката от южноамериканските котки, наподобяваща тийнейджърско коте. Височината ѝ в холката не надвишава 22 см, дължината на тялото ѝ, включително главата и опашката, е половин метър, а теглото ѝ е 2-3 кг.
Този хищник води самотен начин на живот, като си намира партньор само по време на брачния сезон. Ловува денем и нощем за бозайници, птици, гущери, жаби и молци. Тъй като е умел плувец, често се угощава с рибата, която улавя. Той е умел катерач по дърветата, крадейки птичи яйца от гнездата.
Обезлесяването, бракониерството и недостигът на храна, дължащи се на човешка дейност, значително са намалили популацията на тази рядка котка. Кодкодът е обявен за застрашен вид, като популацията му се оценява на не повече от 10 000 възрастни индивида.
Андска котка
Една от най-редките и слабо проучени котки, тя е на ръба на изчезване. Останали са не повече от 2500 възрастни индивида.
Приличаща по размер на обикновена домашна котка, тя обитава южноамериканските Анди. Почти нищо не се знае за начина ѝ на живот, освен че ловува през нощта и веднага сменя местоположението си, когато бъде открита от хората.
Не е случайно, че горецът е развил недоверие към хората. В продължение на много години индианците са смятали убиването на животното за чест. Ако котка се приближаваше до селище, тя е била убивана с камъни, а ако бъде хваната, е била държана в плен, където животното не е могло да оцелее повече от месец, отказвайки храна и вода.
Котката на Темминк
Азиатската златна котка има потаен характер, което я прави много трудна за забелязване в дивата природа. Приличаща на пума по външен вид, дължината на тялото ѝ варира от 65 до 105 см, височината ѝ в холката е от 39 до 50 см, а теглото ѝ варира от 12 до 15 кг.
Не се знае много за начина на живот на това животно. Те ловуват по всяко време на деня, като начинът им на живот зависи от ежедневието на потенциалната им плячка. Докато дебнат плячка, те могат да изминават дълги разстояния (4-5 км), но предпочитат да се оттеглят, когато срещнат човек. Често атакуват от високи дървета, но им липсват сили за дълго преследване. Ловуват предимно малки гризачи, птици, земноводни и малки влечуги, а по-рядко маймуни и добитък. Водят самотен начин на живот.
Пампаска котка
Това малко животно, дълго до 80 см, с рошава козина и тежащо до 7 кг, обитава степните, горските и планинските райони на Южна Америка. Местните жители го наричат сламена котка и имат смесени чувства към него, приписвайки му мистични сили или го убивайки заради красивата му сиво-кафява или жълтеникаво-пясъчна козина.
Малко се знае за начина на живот на тревната котка. Тя ловува най-често по здрач или през нощта, атакувайки по-дребна плячка и опитвайки се да избегне по-големи хищници. При вида на човек, тя започва да съска и да разрошва козината си, а ако усети опасност, атакува без колебание, независимо от размера. Храни се с дребни бозайници, гущери и насекоми, но по време на глад може да атакува домашни животни.
Суматранска котка
Наречен на остров Суматра, този вид от Югоизточна Азия не е много голям: дължината на тялото му не надвишава половин метър, височината му в холката е 30 см, а теглото му е 3 кг.
Отличава се с противоречивия си характер, голяма скритост, близко разположени големи очи, които осигуряват максимално зрение, и наличието на ципи между пръстите.
То е нощно животно, предпочита да ловува по бреговете на реките. В случай на сериозна опасност предпочита да избяга от бойното поле, вместо да атакува.
Най-често се храни с риби и жаби, по-рядко с гризачи или пиленца. За да хване плячка, потапя главата си под водата и чака. След това я издърпва на безопасно разстояние и я изяжда. Интересното е, че понякога консумира храната си във водата, подобно на миеща мечка.
Каракал
Каракалът е уникален член на семейство котки, приличащ на рис поради големите си черни уши с кичури връхчета. Оттук и името му, което на турски звучи като „кара-кулак“, което означава „черно ухо“.
Обитава Централна Азия и Африка, както и Арабския полуостров. Живее в степи и савани, където ярката му пясъчно оцветена козина улеснява камуфлажа.
Въпреки че е смятан за опасен хищник, каракалът е опитомен за първи път в древен Вавилон и е бил използван за лов. Каракалът е отличен хищник, достигащ дължина на тялото от 120 см и тегло от 20 кг. Той е способен да атакува по-едра плячка, като антилопи или дребен добитък.
Интересно е също, че това животно започва активно да се опитомява през 20-ти век. То се отличава с кучешката си преданост към стопанина си и лоялното си отношение към хората.
Повечето диви котки са на ръба на изчезване поради човешка дейност и неконтролирано обезлесяване. Бракониерството също представлява заплаха за популацията. Много видове вече са вписани в Червената книга и са защитени като национални богатства.
