Ако една котка има котенца за първи път, поведението ѝ може да алармира стопанина: тя започва да хапе котенцата си. Този странен навик може да има различни причини – може да е естествено поведение или резултат от медицинско състояние. Тази статия обсъжда естественото поведение на котките.
Отглеждане на потомство
Ролята на майката е не само да ражда и храни котенцата си, но и да ги отглежда. Майката котка не е изключение. Майката котка може да дисциплинира котенцата си словесно (мъркане, мяукане и съскане) и физически, като хапане или лапа. Тя не познава други средства. Най-често майките котки хапят котенцата си: този метод е най-ефективният в природата.
Докато котенцата са много малки, майката котка се опитва да скрие потомството си от любопитни погледи. Ако котето изпълзи от гнездото без разрешение, може да получи дисциплинираща ухапване. Обикновено майката котка ухапва котето по врата, без да оставя следи по кожата. Пищянето на котето не е вик на болка или молба за помощ, а отговор към майка му: „Няма да го направя отново!“ След такова ухапване майката котка старателно облизва котето.
Подрастващите котенца вече могат да се разхождат свободно из родната си територия и с радост изследват новия си свят. А как могат да правят това без игра? Котенцата си играят помежду си и с играчки. Особено игривите малки дори се опитват да си играят с опашката на майка си. И веднага получават ответна ухапване или удар с лапа. Майката учи котето си да се държи в рамките на благоприличието и да уважава по-големите, по-силни котенца.
Някои майки обучават котенцата си да използват определено място за естествените си нужди. Една тоалетна в къща с котенца не е достатъчна. Непослушните или неразбиращи котенца биват наказвани от майка си, отново под формата на хапане.
Защита от опасности
Инстинктите на котките диктуват, че в природата има врагове. Въпреки че в съвременните котешки местообитания няма много врагове, котенцата трябва да са готови да се защитават от тях. Майката котка помага в това обучение. Най-уязвимата част от врата на котката е скръстчето. Това е мястото, където майката котка най-често хапе котенцата си, като едновременно с това им показва, че трябва да избягват ухапване от враг по врата и вместо това да се опитат сами да хапят там.
Уроците обикновено се провеждат по игрив начин, като ухапванията на майката са леки. Малко по-късно котенцата започват да практикуват научените техники едно върху друго, като енергично се хапят с острите си зъби. В този момент ухапванията стават реални и понякога или стопанинът, или майката котка трябва да се намесят, за да прекратят кавгата. След такова обучение, възрастната котка е способна да се защитава от побойници, да отстоява авторитета си в котешката общност и да завладява нови територии.
Ловно обучение
Друга причина, поради която котенцата хапят, е по време на обучение за лов. В този случай майката котка притиска котето с предните си лапи и го удря със задните си лапи. В същото време майката котка ще ухапе своята „жертва“, като успява да оближе ухапаните места. Практикуването на техниката на лов „залавяне и задържане“ се извършва по двойки както с майката котка, така и с котките от котилото. По-късно ще се добавят елементи на засада, внезапни скокове от прикритие и дебнене.
Майка котка първо демонстрира всичките си ловни трикове на котенцата си, а след това с удоволствие участва в гоненици на играчки мишки заедно с тях. Обучените ловци никога не гладуват: всяка опаковка от бонбон ще бъде безмилостно хваната. Ако домашна котка има достъп до открито пространство, плячката може да е истинска мишка или малка птица.
Всички примери за хапане, разгледани по-горе, са елементи на обучение, правила за поведение в котешкото общество и обучение за защита и лов. Ако котката не наранява котенцата си или не проявява прекомерна агресия към тях, тогава стопанинът ѝ няма причина за безпокойство: тя действа според естествените си инстинкти.
