Като дете обичах да ходя на пазара за птици с майка ми. Тя купуваше храна за рибки и канарчета, а аз разглеждах животните за продажба. Мишки, хамстери, морски свинчета... В отделна зона имаше сладки котенца, а там, на пейка, заобиколен от потенциални купувачи, развъдчик на пухкави чау-чау предлагаше непоискани кученца на ниска цена. За мен „пазарът за птици“ представляваше възможността да си избера домашен любимец, да получа съвети и препоръки от продавача за грижи и хранене и – което вероятно е важно за мнозина – да платя значително по-малко, отколкото в зоомагазин или при развъдчик.
За „жив подарък“ за пазара за птици
Синът ми отдавна искаше котенце, или още по-добре кученце. Но на семейна среща решихме да започнем с морско свинче. Решихме да отидем в зоомагазин. Имаше по-голям избор и по-ниски цени, особено след като трябваше веднага да купим клетка, различни хранилки и поилки, къщичка и други необходими неща. Това е място, където продават домашни гризачи. За разлика от зоомагазините от съветската епоха, разнообразието от предлагани животински видове се е разширило невероятно.
Преди изборът беше ограничен до хамстери – албиноси с червени очи, бели мишки и гладкокосмести морски свинчета. Особено щастливи купувачи успяха да намерят джунгарски хамстери и чинчила – това беше шедьовърът на фантазията! Но тогава очите ми се разшириха: никога не бях виждал толкова голям избор от морски свинчета сам!
Хималайска, перуанска, американска, абисинска — имаше толкова много породи, изложени на показ, и просто не можех да си спомня повечето от имената им. Бях особено пленена от дългокосместите, такива сладки, космати създания... Въпреки това, ние се спряхме на късокосместо животно за по-лесно разресване.
Позволиха ми да държа едно от прасенцата. Беше толкова пухкаво и подскачащо, мъркаше и пищеше толкова сладко, а малкото ѝ телце трепереше леко, че веднага се влюбих в нея. Ето го, нашият „жив подарък“! Продавачът ни информира, че е момиче, само на 10 седмици. „Ще я вземем!“, решихме.
Мина един месец
Мислех, че негативните отзиви за пазарите за птици са написани от развъдчици, които са изправени пред сериозна конкуренция от продавачите на „птици“. Казват, че дори може да подхвърлят болно животно. Но не избирах със затворени очи: носът и ушите ѝ бяха чисти, козината ѝ беше лъскава, а мънистените ѝ очи блестяха. Малката също беше пухкава - в сравнение с другите животни в клетката, тя беше най-пухкавата. Вероятно обича да яде. А добрият апетит е знак, че всичко е наред с домашния любимец.
Кръстихме прасенцето Плюша. За четири седмици то почти се беше удвоило по размер – набъбна като пролетно рулце. Разбира се, беше яла толкова много! Всичко беше чудесно, с изключение на едно нещо: Плюша не обичаше много да я държат на ръце – опитваше се да избягва близък контакт на всяка цена. Е, ще трябва да я наблюдаваме как нежно държи парче морков или пръчка зърно в малките си пръсти.
Не може да бъде!
Минаха още десет дни и започнах да забелязвам, че прасенцето все повече се опитва да се скрие в гнездото си и ставаше по-малко активно. Но тъй като апетитът ѝ не беше намалял, а дори се беше увеличил, реших, че е твърде рано да се тревожим. Може би просто сме я прехранили? Дали беше време да отслабне? Или трябва да се консултирам с ветеринар? Да, ще го направя; ще отида да я видя утре.
Но плановете ми не бяха предопределени да се сбъднат. Когато отидох да извадя Плюшка от клетката ѝ, не можех да повярвам на очите си: в сеното се суетяха това, което помислих за червени и бели хамстери! Дали това беше шега? Погледнах по-отблизо: о, това бяха две мънички морски свинчета - бебетата на Плюшка. Сигурно е родила, докато спяхме. А както знаем, бебетата на морските свинчета, за разлика от хамстерите и плъховете, се раждат с козина.
Каква изненада! Никога не бих си помислил, че нещо подобно може да се случи на четиримесечно животно. Оказва се, че женските морски свинчета съзряват много рано и ако не бъдат отделени от клетките си рано, могат да имат котила на толкова ранна възраст. Дори не забелязахме, че е бременна, защото дори не я взехме, мислейки си, че е просто дебела. Така че купихме едно и сега има три. Време е и аз да стана продавач на щанда за птици.
Вместо послеслов
Синът ми, разбира се, ни помоли да запазим бебетата на Плюша, но решихме да не правим ферма за морски свинчета. Порасналите прасенца раздадохме на приятели. Вече няма да купувам животни от пазара за птици – кой знае каква изненада може да ни очаква следващия път. Ами ако например един сладък малък гущер порасне в заплашителен алигатор?
Валери
1 коментар