Русия е родното място не само на матрьошките, но и на новите породи котки. Някои от тях са се разпространили по целия свят, печелейки уважение и всеобщо възхищение.
Сибирска котка
Първите споменавания на сибирски котки се появяват през 16 век. По това време те са имали друго име: Бухара. Първоначално породата се е развивала самостоятелно, като домашните котки са били кръстосвани с диви горски котки.
Сибирските котки са развили мощно и здраво тяло. Котките с дълга, гъста козина са оцелели най-добре в сибирския студ. Тези котки са станали предци на съвременните представители на породата.
Тези големи, красиви животни, с раирана или мраморна козина и разнообразие от нюанси, са завладели света. Те са признати от седем международни фелинологични организации. Друга уникална характеристика на сибирските котки е водоотблъскващата им козина, съставена от три слоя.
Руска синя котка
Развъждането на руски сини котки е развито за първи път в Англия. В средата на 19-ти век г-жа Констанс Керю Кокс започва да работи върху новата порода. Въпреки това, без добра основа за развъждане, успешни резултати са невъзможни.
Англичанката избрала животно, родом от Архангелск, за прародител на своите котки. Това била синьо-бяла котка на име Кола. След нея Олга, Лимпопо, Москва, Фашода, Одеса и Юлия пристигнали в Англия от Русия с „важна мисия“.
Първото име, дадено на новата порода, е Архангелск. Първоначално е имало объркване между руските сини котки и британските сини. Едва през 1935 г. е направено ясно разграничение между двете породи.
Невска маскарадна котка
Невската маскарадна котка е създадена благодарение на усилията на руски развъдчици. През 1989 г. фелинологичният клуб „Котофей“ в Санкт Петербург започва разработването на новата порода. Работата е ръководена от развъдчица Олга Миронова.
Невската маскарадна котка е кръстоска между сибирска и сиамска котка. Невската котка е кръстена на река Нева, на която се намира Санкт Петербург. Отличителният цвят на козината на лицето ѝ е дал второто ѝ име – Маскарад.
Само 3 години след началото на развъдната работа, породата е призната от международни фелинологични организации.
Питърбалд
Скандалното име Питърбалд се превежда като „плешив Питър“. Тази порода съчетава географското местоположение и отличителния външен вид на тези котки. Люлката на петербургския сфинкс, както е известна още тази порода, е гореспоменатият клуб „Котофей“.
Питърбалдите имат руска кръв във вените си. Първите котенца от новата порода са от донски сфинкс на име Афиноген Мит. Той е бил кръстосан с женска ориенталска котка от Германия. Тя почти нямала подкосъм, така че гените за „безкосместост“ на Афиноген били идеално подходящи за котенцата от новата порода. Те са родени през 1994 г.
Дон Сфинкс
Донските сфинксове водят произхода си от бездомна котка от улиците на Ростов на Дон. Жителката на града Елена Ковалева я взела през 1986 г., докато се връщала от работа. Кръстили я Варвара. В продължение на няколко месеца тя била нормална, пухкава котка с цвят на костенурка.
Но на седем месеца с нейната домашна любимка започнало да се случва нещо странно: тя започнала обилно да губи козина по главата и гърба си. Елена се опитала да лекува любимката си и я завела на ветеринар, но нищо не помогнало. Междувременно котката не изглеждала болна – хранела се добре и водила активен начин на живот.
Обръщенията към фелинолози също не дадоха резултати – никой не се заинтересува от животното. Само Ирина Немикина, развъдчик на котки, забеляза прилика с безкосместите котенца, отглеждани в Америка.
Връзката на Варвара с Василий, съсед, чието най-голямо предимство беше хубавият му външен вид, доведе до раждането на котенца. Ирина Немикина получи едно от женските като подарък и започна да разработва нова порода. Международното признание на Донския сфинкс дойде едва през 1998 г.
Курилски бобтейл
Произходът на породата е свързан с изследването на Курилските острови. Хората са довеждали със себе си любимите си домашни любимци, които също са били отлични в улавянето на гризачи на кораби.
В новия си дом животните си намерили партньори сред местните котки. Най-разпространени били тези от съседна Япония - късоопашати бобтейли. Така се родил безопашен хибрид с луксозна козина.
Стандартът разпознава няколко варианта на къса опашка за курилския бобтейл - пънче, метличка и спирала. Дължината варира от 5 до 10 см. Близостта на курилския бобтейл до морето е определила способността му да лови риба. Те са и много интелигентни животни.
През 50-те години на миналия век започват целенасочени усилия за консолидиране на генетичните характеристики на породата. Едва през 1991 г. международни организации започват да признават курилския бобтейл за отделна порода, а не за потомък на японските си роднини.
Карелски бобтейл
Карелските бобтейли са се размножавали спонтанно дълго време по бреговете на Ладожкото езеро, живеейки редом с хората. Смята се, че котките са загубили опашките си от съображения за безопасност.
Животните често трябваше да бягат от хищници или дори да се бият с тях. Дългата опашка не винаги им е била от полза – тя им е пречела по време на бягства от диви животни и много от тях са били хванати в челюстите на хищници.
Има доказателства, че женските котки са започнали да отхапват опашките на котенцата си. Това е довело до естествена мутация и животни са започнали да се раждат без тази част на тялото.
Карелският бобтейл е представен за първи път на света през 1987 г., а породата получава признание през 1994 г. Въпреки това, Карелският бобтейл никога не е спечелил голяма популярност и сега породата е на ръба на изчезване.
Уралски рекс
Породите животни с къдрава козина се наричат рексове. Дълго време обаче никой не е обръщал внимание на котките с вълнообразна козина, родени в уралските селища. Смята се, че тази вариация на козината е въпрос на случайност, спонтанна мутация.
По време на глада на войната популацията е можела да изчезне напълно. Нова информация за къдравокосместите уралски котки обаче започва да се появява през 60-те години на миналия век.
През 1988 г. от котка с права козина се ражда котенце на име Василий. С течение на времето козината му започва да се къдри все повече и повече. Именно Васка от град Заречен в Свердловска област е инициатор на развъждането на уралски рексове. Породата е официално призната едва през 2006 г.
