Кучетата са станали приятели и любимци на много известни личности. И дори вдъхновяват писатели.
Антон Чехов
Кучетата бяха любовта на Чехов. Читателите могат да се срещнат с тях в много от неговите произведения: „Кащанка“, „Вишнева градина“, „Ванка“, „Хамелеон“ и „Дамата с кучето“.
Кучетата присъстваха не само в разказите му, но и в реалния му живот. Антон Павлович обичаше както чистокръвни животни, така и мелези. Той дори измисли благороднически прякор за последните: „благородници“.
Но любимият домашен любимец на писателя били дакелите. Той имал два от тази порода в Мелихово. Те носели медицински имена, заедно с презиме: Бром Исаевич и Хина Марковна. Антон Павлович обичал да води разговори с тях, които по-късно намерили място в неговите произведения.
Агата Кристи
Агата си взе кучето Тони, когато беше на пет години. Любовта ѝ към тези животни само се засилваше оттогава нататък. Това се доказва от посвещението към териера Питър, което предшества романа „Мълчалив свидетел“. Същото това куче става и прототип на главния герой на романа. Прологът към този роман се казва „Преди всичко куче“. В него героинята не може да се раздели с четириногия си приятел, дори и пред лицето на глада.
Владимир Маяковски
Кучетата играят значителна роля в живота и творчеството на Маяковски. Владимир Владимирович дори има прякор „Кученце“. И това не са само неговите бумтящи, отсечени, подобни на лай стихове. Подобно на кучето си, поетът е бил предан и безкористен към тези, които обича. Неговата главна муза, Лиля Брик, е знаела това много добре. Неслучайно тя озаглавява книгата си с мемоари за Маяковски „Кученце“.
Един от домашните му любимци, когото вдигнал на улицата, имал същия прякор. Маяковски често галел бездомни мелези. В стихотворенията си той дори споменава, че е бил готов да им даде собствения си черен дроб, когато са гладни.
Друго куче на поета, булдогът Булка, беше с Маяковски до последния му час.
Александър Куприн
Куприн наричал животните свои четириноги господари и сред тях особено предпочитал кучетата. И с основание. Веднъж любимото куче на Александър Иванович, Сапсан, рискувало живота си, за да спаси дъщерята на писателя от бясно куче. По-късно Куприн ще напише разказ от гледна точка на Сапсан, изразявайки неговите кучешки (и следователно свои собствени) мисли за хора, животни, събития и много други. Така огромното куче за медицинска евакуация, което позира с писателя на много снимки, завинаги ще стане част от световната литература.
Кучета се появяват в много от произведенията на Куприн: „Белият пудел“, „Пиратът“, „Кучешко щастие“, „Барбос и Жулка“, „Завирайка“ и други.
Франсоаз Саган
Кучетата са част от живота на Франсоаз Саган още от детството. В имението на баща ѝ е живял дакел, чиито задни крака са се парализирали в напреднала възраст. Вместо да изоставят животното, за него е построена инвалидна количка – количка – която то е използвало, за да мести увредените си крайници. Благоговейното отношение на Франсоаз Саган към кучетата е останало с нея завинаги. Тя дори признава, че очите на кучето са били по-искрени от тези на влюбен.
Писателят дълго време имал немска овчарка на име Вердер. Въпреки заплашителния си вид, кучето било по-гальовно от котка. Но когато Вердер се разболял тежко, Франсоаз трябвало да изтърпи страданието му. Тя приела тази раздяла много тежко.
В последните години от живота си писателката е била заобиколена и от кучета. Тя лично им готвела храна четири пъти на ден. Те също така я освобождавали от непоносимото чувство на самота, което преследвало французойката през целия ѝ живот и се изливало върху страниците на романите ѝ.
Станислав Лем
Полски писател на научна фантастика имал куче на име Бартек. Той бил огромен мъжки, тежащ 34 кг на осем месеца. Въпреки впечатляващите си размери, Бартек бил много мило същество. Той бил привързан към стопанина си и облизвал всички непознати.
Лем много обичал големи, подобни на вълци кучета. Преди Бартек, писателят имал елзаска овчарка. Тези големи, верни компаньони давали на Лем, оцелял от Холокоста, чувство за сигурност.
Уолтър Скот
Уолтър Скот е бил известен развъдчик на кучета. Една порода дори е кръстена на героя от романа му „Гай Маниринг“ – Денди Динмонт.
Четириногите приятели на писателя получавали пълна свобода в дома му. Те се скитали в кабинета му по всяко време и скачали през прозорците. Романистът имал кучета от различни породи: хрътките Дъглас и Пърси, както и териерите Данди Динмонт. Писателят ги кръщавал на любимите си подправки: Горчица, Кетчуп и Пипер.
Поради куцотата си, Уолтър Скот пътувал предимно на кон. По време на пътуванията си винаги бил придружен от своя хрътка Майда, която приличала на голям немски дог. Кучето е погребано под скулптурата му на входа на дома на писателя.
На паметник в Единбург Валтер Скот е изобразен с Майда, който е отпуснал глава в скута на господаря си.
Михаил Пришвин
Пришвин е отглеждал ловни кучета, тъй като е бил запален ловец. Немски пойнтер на име Нерл е споменат в разказа му „Обучение на Нерл“. Но ловът с това куче не е бил особено успешен. Въпреки това, сетер на име Жалка напълно е оправдал очакванията на стопанина си.
Темата за лова с кучета е очевидна в много от произведенията на автора. Голяма част от нея е базирана на личния опит на Михаил Михайлович. Така всички кучета, които са живели с Пришвин (лайки, пойнтерки, ловни кучета, сетери, шпаниели), са му дали не само радостта от общуването, но и вдъхновение за творчеството му.
Стивън Кинг
Кралят на света на ужасите нарича своя домашен любимец Моли „Ложето на злото“. Според писателя, това уелско корги пембрук иска да завладее света. Кучетата от тази порода често се появяват на страниците на романите на Кинг.
Моли е дълголетна жена, вече на 30 години. Стивън Кинг често позира за снимки, облечен с тениска с нейния портрет, шегувайки се, че Моли му е казала да го направи.
Сред световните литературни автори любовта към кучетата е толкова дълбока, че се отразява в произведенията им. Тези четириноги приятели не само са вдъхновявали собствениците си, но и често са служили като вдъхновение за герои в международни бестселъри.
