Учените твърдят, че почти всеки страда от някакъв вид фобия. Докато някои хора се страхуват от затворени пространства, тъмнина или насекоми, други изпитват фобия, свързана с животни.
Алекторофобия
Този необичаен страх се свързва с пилета и кокошки. Човек обаче не се страхува непременно от контакт с домашни птици. Дори видео или снимка на петел може да го ужаси. Някои хора с алекторофобия не могат да понесат да гледат кокоши яйца, пера или месо. Това психично разстройство засяга както възрастни, така и деца.
Тази фобия може да произтича от детска травма, свързана с кокошки. Тя може да произтича и от плашещи истории, разказвани от възрастни, които използват тези истории на ужасите, за да обезкуражат децата да напуснат кокошарника. Някои хора се страхуват от домашни птици от страх да не се заразят със заразна болест.
Дорафобия
Този вид зоофобия е свързан със страха от докосване на животинска козина. Хората, които изпитват този страх, не се страхуват от животните сами по себе си. Те се страхуват да докосват козината им, което според тях може да предизвика прекомерен растеж на окосмяване.
Дорафобите не понасят гледката на космати котки или кучета. Те също така изпитват ужас при вида на човек, носещ козина. Тази фобия обикновено възниква от нападение на животно. Понякога обаче се появява без видима причина и страдащият не може да обясни защо се страхува от миризмата и гледката на козина.
Лутрафобия
На пръв поглед животни като видрите изглеждат направо очарователни. Но някои хора смятат друго. Те се страхуват, че този бозайник ще ги нападне веднага щом влязат в открити води. Тази фобия ги кара да избягват реки и езера дори в райони, където никога не са били срещани видри.
Някои лутрафоби се страхуват не само от външния вид на животното и потенциалната му агресия, но и от миризмата, излъчвана от кожата му. Тази фобия обикновено се развива след злощастна среща с видра. Въпреки безобидния си външен вид, този хищник може да прояви агресия, макар и в самозащита.
Айлурофобия
Повечето хора свързват котките с привързани и пухкави домашни любимци, които могат да изпълнят дома с топлина и уют. Но за тези с айлурофобия, само един поглед към космато животно е достатъчен, за да ги тласне към паника. Някои страдащи се страхуват от непредсказуемото поведение на котките, докато други се страхуват да не се заразят с инфекция от тях. Някои хора с това разстройство изпитват страх изключително от черни котки, позовавайки се на поличби и суеверия.
Айлурофобията се развива в резултат на неблагоприятни взаимодействия с това животно или емоционална нестабилност. Тоест, човек може да развие ужасяващ страх от котки, просто защото някой му разкаже страшна история за този домашен любимец.
Мотефобия
Много хора се страхуват от насекоми, но малцина изпитват ужас при вида на пеперуди. Мотефобията най-често се развива при деца, които са били учени, че тези насекоми са опасни. Има обаче много случаи, в които страхът продължава и в зряла възраст. Мотефобите вярват, че пеперудите ще ги нападнат, ще пълзят, ще размахват криле и дори ще ги хапят.
Тази фобия често се развива в резултат на психологическа травма в детството или неочакван контакт с голям брой от тези насекоми. Някои страдащи признават, че развиват страх от пеперуди след посещение на зоотерариуми или музеи на насекоми.
Птеронофобия
Тази сравнително рядка фобия е най-често срещана при жените, които изпитват необясним страх при вида на пера. Този страх не изисква непременно директен контакт с птицата; дори обикновена възглавница от пера може да предизвика паника.
Птеронофобите не могат да обяснят причината за този страх, тъй като разбират, че самите пера са безвредни. Но щом видят източника на ужаса си, те изпитват паническа атака, придружена от задавяне и повръщане.
Птеранофобията обикновено произхожда от детството. Страхът може да възникне от нещо толкова безобидно, като например гъделичкане с пера. Тази фобия обаче обикновено е следствие от орнитофобията - страхът от птици.
