Домашните любимци обикновено са забавни. Но ако не се „забавлявате“ достатъчно, вземете си друг домашен любимец и се насладете на това да го гледате как се опитва да се обвърже. Откъде да знам? Точно това направи моята приятелка Санка. Но нека да вървим стъпка по стъпка.
Мурзик е умерено нахален, пухкав котарак, който споделя жилищното пространство с моя приятел. Наред с него са кухнята, хладилникът, тоалетната и, разбира се, леглото. Той се смята за законен собственик на апартамента - поне докато истинският собственик не се върне от работа. Но не е особено срамежлив и около Саша. Понякога, когато се приготвяме за бира, този космат негодник се настанява между нас на дивана и краде бисквити и чипс от купата. Когато наглостта му стане твърде голяма, получава шамар по китката и, придружен от Сашиното „Мурзик, махай се!“, излита в коридора. Котаракът чува тази фраза толкова често, че я смята за второто си име. Но когато е изречена напрегнато, той веднага се дисциплинира и започва да спазва правилата на общежитието.
Един ден приятелите на Саня решили да се позабавляват и му подарили за рождения ден малко папагалче – съвсем безобидно, сладко малко птиче. Е, както се казва, на дарения кон в устата не се гледа. Спомняйки си всички вицове за птиците, Саня прибрал новия наемател. А птичето било сладко малко същество, не особено шумно, не досадно, съвсем почтено малко птиче. За да не буди стопанина си с цвърченето си сутрин, Саня покривал клетката със стара риза през нощта. Ако понякога забравял да я отвори сутрин, Мурзик му помагал – свалял капака с лапа и сядал пред клетката, сякаш гледал телевизия. Той много харесвал новия обитател.
Не, нямаше да го яде. Котката по принцип не харесва нищо, което не е увито в шумоляща хартия или пакет с надпис „Уискас“. И особено нищо, което не е оскубано, без аромат и крещящо. Но като играчка и компаньон, папагалът заслужаваше вниманието на котката. Когато Саня пусна птицата да си разтегне краката и да лети из апартамента, котката веднага се зае да я дресира: промъкваше се, стряскаше я, после скачаше върху нея, карайки я да се мята из стаята, крещейки. След като стана напълно нахален, той започна да напада папагала на всеки петнадесет минути. Това продължи, докато стопанинът не изрече кодовата фраза: „Мурзик, махай се!“
Сашка вече беше започнала да търси на кого да даде птицата, докато Мурзик не я доведе до неизбежен инфаркт.
Един ден, по време на една от разходките на папагала си, котката, след като по навик е притиснала плячката си в ъгъла, тъкмо щеше да се нахвърли върху нея, когато птицата внезапно излая: „Мурзик, махай се!“
Котката, клекнала за скок, беше зашеметена, притисната още по-дълбоко и замръзна. Седеше там с широко отворени от изненада очи почти час. Приятелят ми дори си помисли, че космато същество е получило инфаркт.
Оттогава, винаги когато папагалът реши да сложи край на пакостите на котката, той произнася силно заветната фраза. Оценила магическия ѝ ефект, птицата започнала често да я злоупотребява: промъквала се до Мурзик, докато той тихо седял или спал, и му викала в ухото. Особено му харесва да използва този трик, когато котката се храни. За да завърши картината, остава само да научим дупето му да се смее демонично. И тогава ще е време да намерим нов дом за Мурзик.
