Палеонтолозите реконструират външния вид на животни, живели на нашата планета преди 65 милиона години, по времето на динозаврите. Някои древни животни са оцелели до наши дни. Те са се променили малко и са се адаптирали към променящия се климат и местообитание.
Мравки
Смята се, че мравките са еволюирали от оси преди 130 милиона години. Това се потвърждава от откритието през 1967 г. на преходна форма на мравки в мезозойските отлагания, съчетаваща характеристики и на двете насекоми.
Мравката се адаптирала забележително добре към променящите се условия. Докато популацията ѝ е съставлявала приблизително 1% от общата популация на насекомите през периода Креда, през терциера тази цифра вече е достигнала 40%. Тези насекоми са останали непроменени в продължение на 100 милиона години, когато еволюцията им е приключила.
Мравките са се появили в Южното полукълбо, преди то да се раздели на две части. Учените са стигнали до това заключение, като са сравнили данни, показващи, че всички видове мравки споделят едни и същи генни мутации. През 1931 г. в Австралия е открита „динозавърска мравка“ – вид фосилно насекомо, чийто външен вид е останал практически непроменен в продължение на милиони години.
Птичечовки
Може да изглежда странно, но птицечовката споделя редица характеристики с влечугите, включително движението си и формата на яйцата си. Подобно на влечугите, тя е едно от най-древните животни в съвременния свят, датиращо отпреди приблизително 110 милиона години. Когато учените за първи път се натъкнали на това мистериозно водно същество, те се затруднили да го класифицират, но след откриването на млечните жлези, въпросът за неговата идентичност бил решен.
Прародителят на птицечовката е мигрирал в Австралия от Южна Америка, когато и двата континента са били част от Гондвана. Първоначално птицечовката е била малко, подобно на гризач животно с клюн. За разлика от съвременния си роднина, като възрастен е имал зъби и е водил полуводен начин на живот. Съвременният му вид е възникнал преди приблизително 4,5 милиона години. Най-старият открит фосил на птицечовка е само на 100 000 години.
Костенурки
Няколко вида костенурки съществуват на Земята още от времето на динозаврите, като например кожестата костенурка. Този вид е често срещан във всички тропически морета и има крайници, подобни на плавници, и гръбна черупка, изградена от стотици малки пластинки. Тази костенурка може да достигне 2 метра дължина и да тежи около 600 кг. Популацията ѝ бързо намалява.
Друг вид праисторическа костенурка е алигаторната кайманова костенурка, срещана във водите на югоизточната част на Съединените щати. Тя принадлежи към семейство кайманови костенурки, което е оцеляло до наши дни почти непроменено. Тази древна костенурка има вековен фосилен запис и може да тежи до 180 кг, което я прави една от най-големите сладководни костенурки в света.
Фосилни останки от костенурки са проследени преди 220 милиона години и днес са запазени над 300 вида от тези древни животни, чиито предшественици са били котилозаврите.
Крокодили
Те са едни от най-древните животни на планетата, живеят повече от 200 милиона години и изглеждат почти идентични с праисторическите си предци.
Крокодилите обитават предимно сладководни води, но понякога се срещат и в морето. Възрастен нилски крокодил може да достигне до 6 метра дължина и да тежи около 1 тон. Външният му вид е останал непроменен повече от 60 милиона години.
Крокодилът е единственият оцелял представител на подкласа архозаври - древни гущери. В хода на еволюцията си крокодилите леко са намалели по размер. Например, един от предците на съвременния крокодил, дейнозух, е бил дълъг около 15 метра и е ловувал големи динозаври.
Оцеляването на крокодила се дължи до голяма степен на местообитанието му – пресни тропически и субтропически води, които също така остават практически незасегнати от изменението на климата в продължение на милиони години. Днес крокодилът е едно от най-адаптивните животни в животинското царство.
Акули
Предците на съвременните акули са обитавали океана още преди 350 милиона години. Техните вкаменелости, особено зъбите им, са изумителни по размер. Тази праисторическа акула е достигала 13 метра дължина, а устата ѝ е съдържала зъби с тегло 350 грама и дължина 15 см. Устата на такова чудовище би могла да побере човек с нормален размер.
Структурата на акулите се е променила малко по време на еволюцията. Мегалодон, най-известният прародител на съвременните акули, е бил и най-страховитият и неуязвим хищник преди около 23 милиона години. Мегалодон е тежал 40-60 тона, имал е невероятно остри зъби с дължина 18 см и дори е ловувал китове.
Тази акула е обитавала всеки океан по света; останките ѝ се намират практически навсякъде, понякога дори на 1000 км от брега. В хода на еволюцията акулите са показали удивително разнообразие от форми, от най-малките видове, не повече от 30 см дължина, до огромни, достигащи 16 метра.
