Бих искала да ви разкажа една история, която за пореден път доказва, че кучетата не са просто лоялни и предани приятели, но и много интелигентни и находчиви животни, които наистина могат да ви изненадат. Баба ми отдавна искаше куче. То щеше да бъде куче пазач, така да се каже, и верен приятел, винаги наблизо. Не я интересуваше дали е чистокръвно или не, стига да има добра душа. Но досега не се е стигнало дотам, че да се говори.
Един ден баба се връщала от магазина. Обърнала се и видяла едно забавно малко кученце, което тичало дежурно зад нея. Рошаво, разрошено и мръсно. Големи уши, криви крака и къдрава опашка. Баба се смилила над бездомното куче, нахранила го и продължила нататък.
Представете си изненадата ѝ, когато видя „големите уши“, лапнали лакомството, да тичат след нея с всичките си криви лапи. Те я настигнаха и спокойно я последваха. И така те се прибраха заедно. Баба ни си помисли: щом кучето я е избрало, появявайки се толкова неочаквано, може би трябва да вземе верния си спътник със себе си. Тя се замисли и го направи.
Обикновена мелезка, никаква кралска порода. Но представете си изненадата ни, когато решихме да я изкъпем. Кучето щастливо се шляпна в коритото. А лицето ѝ отразяваше неземно блаженство.
Бездомното куче се оказа доста мил човек. Кръстиха я Динка. Оборудваха ѝ цяла къщичка, за да може да живее удобно и уютно. Докато обзавеждаха новия ѝ дом, Динка наблюдаваше всичко внимателно, сякаш мястото беше нейна. Очевидно беше доволна. Чиста, добре нахранена и доволна, тя се покатери в клетката си и веднага заспа.
Но на следващия ден някакви странни звуци, идващи от кучешката къщичка, привлекли вниманието на баба. Динка дъвчеше, пръхтеше, драскаше и гризеше. Баба не обърна много внимание на това; кой знае каква домашна кучешка дейност можеше да има. Ами, драскане и драскане.
Баба има много други задължения за вършене – градината, къщата, фермата, децата, внуците. А сега дори има куче. Отнема много време, за да се свърши всичко.
Но няколко дни по-късно тя откри, че Динка е изгризала цяла дупка в пода на развъдника. Не точно в центъра, а в малък ъгъл. Разбира се, тя се изненада, но не му обърна особено внимание. Разсъждаваше, че всъщност кучето знае най-добре защо го прави.
Нещата станаха още по-интересни. Динка започна да драска в малката си къщичка през нощта. Тишината на нощта редовно се нарушаваше от драскане, силно мърморене и оживено хъркане. Разбира се, подобни звуци понякога пречеха на съня и дори бяха дразнещи, но баба беше спокойна. Не я интересуваше особено.
Още от първия ден тя беше сигурна, че Дина е невероятно интелигентна и затова ѝ се довери напълно. „Щом е толкова страстна към работата си, това означава, че знае какво прави“, казваше стопанката ѝ.
Но бяхме невероятно заинтересовани, любопитството беше голямо, искахме да знаем какво е правила Динка там толкова дълго време.
Минаха още няколко дни и всичко ни стана ясно. Оказа се, че Дина е чистила колибата си всяка вечер. Беше изхвърляла всички боклуци, мръсотия, пясък и косми, натрупани през деня. Звуците от това старателно почистване бяха това, което чувахме през нощта.
Но най-важното и интересно в тази история е, че домакинята сложила всички боклуци, които изгребвала, в дупката, която изкопала. С други думи, тя не искала къщата ѝ да е мръсна. Веднага станало ясно, че тя има чиста природа.
Да кажем, че бяхме изненадани, е меко казано. А гордата баба, галейки рошавото, спретнато малко същество, каза, че винаги е знаела, че щом го е събрала, значи има нужда от него.
Изглеждаше, че кучето е планирало всичко предварително и вече е започнало да действа. Не всяка домакиня поддържа къщата си толкова чиста, колкото Дина в своята колиба. Тя винаги я поддържа чиста и подредена.
След този инцидент осъзнахме колко умни и находчиви могат да бъдат животните. Дори някои хора могат да се възползват от уменията, които притежават нашите четириноги приятели. Например, усърдието и чистотата на Дина.
Като цяло всички живеели в хармония, а бабата била напълно доволна, че кучето ѝ е не само умно куче, шумен пазач и предан приятел, но и толкова практична натура.
