Всеки е запознат с мурената, поне от снимки и научни филми за морския живот. Но се оказва, че има около 200 вида от тези риби и сред тях има някои много интересни. Яванският гимноторокс, или гигантска мурена, заслужава специално внимание.
Гигантската мурена е най-голямата от своите роднини. Тя обитава водите на Тихия и Индийския океан и достига до три метра дължина. Най-големите екземпляри могат да тежат до 35 кг.
Има змиевидно тяло без люспи или перки, компресирано отстрани и покрито със слой слуз.
Оцветяването му е донякъде подобно на това на леопард - почти цялото тяло е жълто-кафяво и покрито с тъмни петна, а коремната част е с едноцветен цвят.
Ловува предимно през нощта, хранейки се с риба и ракообразни. Поглъща малката плячка цяла, докато по-голямата плячка е затласкана в тесни пространства и разкъсвана парче по парче, докато атакува.
Мурената змиорка няма език, а зъбите ѝ са с форма на кука, много дълги и остри. Те са извити навътре, за да предотвратят бягството на плячката.
Раните, нанесени от зъбите му, са толкова болезнени и опасни, че дори жертвата да се измъкне от жилавите му челюсти, тя все пак умира.
Оказва се, че мурените живеят в симбиоза с огромен брой патогенни бактерии по зъбите си. Когато ухапят, тези бактерии попадат в раната на жертвата, причинявайки смъртта ѝ от отравяне на кръвта.
Тази риба е прототипът на ксеноморфа от филма „Пришълецът“ на британския режисьор Ридли Скот.
Образът на кръвожадно извънземно същество някога е бил замислен от Х. Р. Гигер. Но наскоро биолозите Питър Уейнрайт и Рита Мехта от Калифорнийския университет в Дейвис направиха откритие: оказва се, че подобно „извънземноподобно“ същество отдавна живее на нашата планета.
Мурените ловуват от засада и поради ограниченото пространство са разработили свой собствен алтернативен метод на лов.
Гигантската мурена има втори челюсти, които образуват система от двоен капан: когато рибата хваща плячката си с основната си уста, от дълбокото в гърлото ѝ се появява втори челюстен механизъм, който хваща плячката още по-силно, осакатявайки я и я хващайки в капан.
След това, допълнителната двойка челюсти помага за избутването на храната в хранопровода, като я смила по пътя.
Биолозите внимателно са проучили тази характеристика и са установили, че мускулите във фаринкса избутват втората челюст почти до нивото на първата.
Освен това, вътрешната горна челюст, за да може да поглъща едра плячка, се състои от отделни кости, а улавянето и поглъщането на храна става почти мигновено.
Друга интересна особеност е симбиозата на гигантската мурена с морския лаврак.
Те често ловуват в екип: ако плячката на групера ѝ се е изплъзнала през тясна цепнатина, корал или дупка и не може да я достигне, той „вика“ мурената, показвайки ѝ къде се крие плячката, като поклаща глава и размахва опашка. Хищникът хваща рибата, издърпва я от цепнатината и споделя улова с „наблюдателя“.
Докато релаксирате на морския бряг, не се опитвайте да пъхате ръцете си в непознати подводни дупки – това може да са мурени. Ако обаче не ги провокирате, те няма да ви притесняват. Мурените понякога се ядат, но месото им може да съдържа отрова, която може да причини стомашни спазми, така че е най-добре да проучите обстойно въпроса, преди да се опитате да предприемете подобен експеримент. Мурените, както всички морски обитатели, са важно звено в екологичната верига.
